Анатомия на една случка

* „То е малко, но острите му зъби аха отново и отново да се впият в мен. Започвам да викам. Двете дами си седят спокойно и през ум не им минава, че трябва да си озаптят кучето“ * „Не искам да нищя анатомията на апатията, на наглостта, на ампутираното чувство за отговорност!“

Челюсти Читателите ни пишат

Наталия Хаджийски

ВСЪЩНОСТ заглавието е подвеждащо. Оказа се, че случката не е една и аз не съм единственият участник. Предупреждавам още, че това, което ще разкажа...

Нататък