Този епизод на „Без музика не мога“ е за бурните 70-те, началните години, в които започва „бавният разпад на социализма чрез рок музиката“. Началото се усеща и в Троян, а какво се случва на троянската рок сцена по онова време – четете по-долу, авторът Стефан Мичев знае и умее да го разкаже. Четете още, по-смешно отколкото тъжно е – как правешкият господар Тато се вихри на дансинга в бар в Берлин под свирнята на троянските „Копаджии“ и лично захвалва нашите музиканти...
70-те – повратната точка на промяната
Етикети: , , , , ,* „Седем пъти Пламен Данов си урежда гурбет с различни наши групи в чужбина и 7 пъти Радко Мирчев му отказва“ * „Шушукаше се после, че нашите музиканти са единствените, които видели Тато потен“ * „Пак тогава, през лятото на 1970-а, гръмна друга новина. На „Дупките“ съвсем млади момчета свирят класен рок. Жестоко“ * „Нищо на света не прилича толкова на молитвата, колкото музиката“
ВСЕ ПО-ЧЕСТО историците представят 70-те години на миналия век като „повратна точка на промяната“ в световната история, като се фокусират...