(кратки откъси от двете глави в книгата „Трънливият път на един специалист от обувната индустрия. Спомени и преживелици, 1912-1972 г.“ за времето около Народния съд)Очевидци
Спомените на Никола Цонковски
В ЛОВЕЧ. Изкарани бяха осъдените и се прощаваха с жените и децата си завинаги. Изказваха последните си желания. Един от тях си пожела 1 литър най-силна гроздова ракия и изля шишето в гърлото си на един дъх, без прекъсване. Така по-лесно се посреща смъртта… И върволицата от 150 злощастници се задвижи с влачещи вериги като лавина надолу из главната улица, по посока извън града, към общия им гроб...
По-нова публикация
