„Порцеланова вселена“ в Троян

* „Троян с енергичните си дами, с „На ДворЪТ“ и „Троян Плаза“, с майския си декор покрай реката беше успешен домакин на срещата. Която потвърди поне две човешки потребности – от красота и от споделяне“

Красотата ще спаси света

Изящен порцелан на фона на Троян

ПРЕЗ УИКЕНДА, 9 и 10 май, Троян беше домакин на едно любопитно неформално събитие. Над 60 души от цяла България, обсебени от модната...

 

Нататък 

Честит празник, европейски Троян!

* Метеорологията реши да поизпита европейските чувства на троянци, но дефилето на мажоретките с 27-те знамена на страните на Обединена Европа си струваше, европейският концерт в читалището – също * Поздравления за организаторите от Община Троян 

На 9 май

МОЖЕ БИ времето бе решило да изпита европейските чувства на троянци – от сутринта на 9 май, Деня на Европа, почти до началния час, 11:00, на организираното от Община Троян (за което нашите поздравления, чудесна...

 

Нататък 

Милко на 70 – ЧРД, приятелю!

* Здраве и наздраве до амина! И все същият! И да не ти пука – днешното 70 е новото 50, пък и който си го може, си го може (и на 70)! * Ловешко национално богатство!

 

Юбилейно

 

ДНЕС, 6 МАЙ, на какъв ден само, Гергьовден, ловчалията Милко Недялков чуква 70-те! Един от доайените и емблемите на истинската журналистика в Ловешко. Ловешко национално богатство!

ГОЛЯМО ПЕРО – талантливо и смело, всъщност то не би било талантливо, ако не е смело. В последното десетилетие и горница смени дискурса – гмурна се в политиката и властта, но не се окаля, което си е цяло чудо днес тук. И винаги си остана той – Милко...

 

Нататък 

Отиде се Кольо Кацаров

* Той бе политик, но от онази рядка порода, от тези, за които е важна каузата, а не другото... Той бе Алеко, а не бай Ганьо * В Троян бе иначе. В много голяма степен заради Кольо – с неговия финес, толерантност без да е мекушав, с разбирането и уважението към другия, дори да му е политически враг

In memoriam

 

ТЪЖНА НОВИНА – след дълго и тежко боледуване, тази нощ, 25 април, ни напусна Кольо Кацаров.

ТОЙ бе политик, но от онази рядка порода, от тези, за които е важна каузата, а не другото – келепира, мачкането на противника, пъченето, домогването до властта и цялата до болка позната нашенска партизанска байганьовщина. Той бе Алеко, а не бай Ганьо...

 

Нататък 

ЧРД, Цеци!

* Екипът на Музея на занаятите поднася поздравления на своя обичан колега Цветан Тончев по случай неговата 80-годишнина. Пожелаваме му здраве, благоденствие, да запази творческия си дух, за да ни вдъхновява…

Юбилейно

По-долу ще прочетете институционалния и едновременно искрено приятелски поздрав от екипа на Музея на занаятите към техния колега Цветан Тончев – Цеци, както го знаят всички – по случай неговата 80-годишнина. Една от емблемите на толкова важната за Троян и уникална за страната културна институция. Човек, отдаден докрай на работата си, по-скоро на мисията си да улови, съхрани, разгадае чрез обектива Троянското, да му се обясни в любов, карайки ни да го заобичаме и ние. Един нереално фин и добър човек, човек богатство. Присъединяваме и нашите вестникарски поздрави. ЧРД, Цеци, и за много години!

Генадий Маринов, Т21 

ЕКИПЪТ на Музея на занаятите поднася поздравления на своя обичан колега Цветан Тончев по случай неговата 80-годишнина. Пожелаваме му здраве, благоденствие, да запази творческия си дух...

 

Нататък 

Вицовете на АйТи-то (6)

Ново 

Проститутка спира сър Джон:

    – Само пет шилинга, сър!
Сър Джон продължава по пътя си, но след малко се връща:
    – Мадам, ето ви една лира, за доверието...

 

Нататък 

Вицовете на АйТи-то (5)

Кирил Йовчевски

Ново

Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна...

Нататък 

Стотинка по стотинка – 780 евро

* „За нас е много ценно, че хората в нашия град застанаха зад ученическа идея. Инициативата ни показа, че дори малките жестове могат да доведат до големи резултати“ * А най браво на седмокласниците от „Климента“, защото добра кауза не се прави от лоши хора, нали!

Кауза

Нашият (в Пощата) препълнен буркан

И НИЕ („Троян 21“) участвахме, поканиха ни да се включим в дарителската кампания „Стотинка по стотинка – книга“ и се включихме – заради ученическия ентусиазъм на инициаторите и заради красивата кауза (вече ненужните стотинки да се превърнат в книги). Поставихме буркана за даренията във фоайето...

 

Нататък 

Вицовете на АйТи-то (4)

Кирил Йовчевски

Ново

Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна...

Нататък 

Троянската връзка на Слава Рачева

* Прадядо на легендарната куклена актриса, чийто герой Педя човек, лакът брада я превърна в „национално съкровище“, е троянският поборник Минко Марков Рачев * „Легендата на кукления театър, с която си отива цяла епоха“

In memoriam

Слава Рачева (1938-2026)

ОТИДЕ СИ, миналата седмица (17 март), на 87, една от най-обичаните български актриси, онази, която, както написаха в скръбната си вест от Съюза на артистите в България, „вдъхна живот на образа, който я превърна в национално...

 

Нататък 

Вицовете на АйТи-то (3)

Кирил Йовчевски

Ново

Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна...

Нататък

ЧРД, скъп наш малък голям Троян!

* На 13 март отбелязваме 158-ата годишнина на нашия град, градския си рожден ден * Троян днес е безспорно сред успелите, защо да не го кажем и сред най-успелите български градове, макар да е пресилено да твърдим, че е съвсем европейски

Празнично

ОТНОВО, за трети път, казваме: „Честит рожден ден, Троян!“. Денят, в който дотогавашното голямо село Троян се превръща в град и днес отбелязва своята 158-ма градска годишнина, е 13 март (1868 г.). Откритието е ново – направи...

 

Нататък 

Вицовете на АйТи-то (2)

Кирил Йовчевски

Ново

Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна...

Нататък

Вицовете на АйТи-то (1)

Кирил Йовчевски

Ново

Айтитата (от IT), или да го кажем по нашенски – компютърджиите, са особена порода, специална, елитна. Гледат някак си отвисоко, сякаш са хванали Бога за шлифера, дето има една приказка. И трябва да (им) го признаем – имат основание. Говорим за добрите, като нашето айти (на Т21, печатното издание, имаме си и друго за сайта, и то същото – бел. ред.) – Кирил Йовчевски. Или Кирчо/Кирето, както му викаме – от любов, не от друго, че без него трудно щяхме да устискаме вече почти четвърт век, вестникът ни без Кирчо е като лъв без опашка или бира без пяна...

Нататък

Съседството като начин на живот

* „По-добре да имаш лош брат, отколкото лош съсед“ * Нашият квартал „Търсата“  е сравнително стар квартал за Троян * Твърдо сме решени да продължим традицията и да се събираме (поне) 4-5 пъти в годината

полк. Лъчезар Марковски

Комшии

Отчуждение, незаинтересованост, дистанция, липса на общностност. Това не са празни приказки, такъв е днешният живот, дори в малки и по правило много по-общностни градчета като милия ни малък Троян. Като че ли някогашният комшулук си е отишъл безвъзвратно. И комшията, според народната мъдрост по-важен и от роднината, вече не е това, което беше. Но може би не съвсем. И комшулукът от оня някогашния вид не е съвсем изчезнал. А може би се възражда? За нещо такова става дума в статията на полк. Лъчезар Марковски от троянския квартал или по точно махала Търсата (затворена между жк „Буковец“ и жк „Черногор“ и вземаща по малко и от двата...

В НАЧАЛОТО ще припомня една народна мъдрост и поговорка, която гласи „По-добре да имаш лош брат, отколкото лош съсед“. Или перифразирано...

 

Нататък 

Защо троянците са „белгийцци“?

* „И по това време всеки път, когато ловчалии говореха за Троян или троянци, казваха подигравателно „Белгия“ и „белгийци“. Ако например някой ловчалия тръгне за Троян и го попитат къде отива, той отговаряше подигравателно – за Белгия“

Троян ми е Белгия

Защо на нас, троянците, ни викат „белгийци“. Има две основни версии – за „удобната“ версия, че прякорът е изобретен от завистливите ловчалии, които заради някакви партийно-политически и други реалности свързали някакси Троян с Белгия и оттам троянците станали белгийци, ни припомня материал на директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева (публикуван най-напред в бр. 2 на „Музейното списание“ от 2015 г. и препубликуван преди дни в музейната фейсбук страница). Ние ще добавим две думи и за „неудобната“ – пак дело на завистливите ловчалии, но този път прякорът идва не от Белгия, а от „белгия/билгия“ (брус), т. е. троянците сме били брусове според пустите му „фламинги“...

Нататък

За княгинята, Гунди и още нещо

* Една стара манастирска снимка ни припомня, че княгиня Мария Луиза е член на троянския фен клуб на ФК „Левски“ * И е повод да попитаме какво става с предложението на д-р Гунешки за паметен знак на Гунди в светата Троянска обител

Усмивки от старите ленти

Княгиня Мария Луиза в Троянския манастир, току-що е получила членската си карта на Фен клуб „Левски“ (Троян), 2001 г.

СТАРИТЕ снимки са голяма работа. Толкова много казват, понякога повече от томове думи. Ставало е дума за това. Но сега за конкретната стара снимка...

 

Нататък 

Една снимка, и колко (много) казва

* Весели празници на всички троянци и на вас (най-)красиви троянки! И нека Дядо Коледа да ви затрупа с подаръци – под елхата и в душите!

Коледно

ЕДНА снимка. А колко (много) казва... 

 

Нататък

В едно изречение (105)

* Троян грее коледно, грейна и елхата на площада * За 10-ти път „Подари на непознат“; наградиха победителите в кметското ИИ предизвикателство 

 

Хубава работа, (ама) троянска

Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене

   • ТРОЯН ГРЕЕ коледно още от ноември, а навръх студентския празник, 8 декември, с пищно общоградско тържество, завършило с още по-пищна заря, грейна и „официалната“ троянска Коледна елха на централния площад...

 

Нататък 

Бог да прости добрия Голям Човек!

* Джеват Хасанов-Джосито: „Много бързо забелязваше талантите във всеки спорт – футбол, плуване, хандбал, ориентиране. Най-палавите деца ги направи най-примерни и възпитани. Не се караше, не биеше, а и уши не дърпаше като мен. Голям педагог и спортен специалист. Мой идол в спорта е бати Стефан Генков“

Спомени за Лимона In memoriam

Стефан Генков-Лимона (1949-2024)

Днес, 9 декември, се навършва точно година, откакто нашият незабравим и неповторим спортен коментатор – Стефан Генков-Лимона, си отиде от този свят. Бори се с жестоката болест до последно, бори се години...

Нататък