Синджирът си иде, а козата я няма (9)

 * „Николски винаги в двора си гледаше по две прасета. Мъжкото го кръщаваше Тодор, на другаря Живков, а другото, ако се случеше женско - Мара, на жена си“ * „Обаче съществуваше една малка подробност - на базата никога не сме имали нужник“

Троянски спомени 

Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за...

 

Нататък

Питане от Марин Симеонов, жител на град Троян

 * „Полицаят ми разпореди да включа късите си светлини, защото дневните светлини, с които управлявам автомобила си в светлата част на денонощието, не били фабрично поставени…

Марин Симеонов

Читателите ни пишат

Троянци станахме свидетели в последните дни на засилени мерки по контрола на движението – в което няма нищо лошо, напротив. Но по-долу ви представяме отвореното писмо на нашия читател Марин Симеонов, според когото при извършена проверка на неговия автомобил от служител на охранителна полиция са му били предявени необосновани/незаконосъобразни изисквания. И г-н Симеонов търси компетентен отговор...

Нататък

Синджирът си иде, а козата я няма (8)

 * Обичайно към всяка жп гара се слиза надолу, а при нашата се качваш нагоре * Фламингите (ловчалиите) пък ни викат белгийци. Но не заради това, че се родеем с държавата Белгия, а щото белгията е брусът, с който се заточва косата. Демек – брусове * Да сте чували да има държава Фламингия!?

Троянски спомени

Любомир Досев

Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за детайла (единичното) и...

Нататък

За паметта ми беше думата... Поклон!

 * Емил Ненковски: „Срещу него рисуван портрет на Гершуин... Просто раздаваше духовност, култура и, разбира се, музика навред... Там в мазето на троянското читалище. Години наред!“

Маестро Владимир Парушев, Троян, 60-те

Темели

16 ЯНУАРИ е рожденият ден на едно незабравимо, с отзвуци и до днес троянско културно дело – акордеонния оркестър на маестро Владимир Парушев (1923-1993). Големият музикант, пуснал корени от родната си морска Варна в малкия планински Троян и станал една от културните емблеми на града ни, създава...

Нататък

Със заря, но без баница, шампанско и хоро ще посрещнем Новата 2021

* Зарята ще може да се наблюдава от много места в града и ще е внушителна, обещават организаторите от Община Троян

ЧНГ!

Новогодишна заря в Троян

ТРОЯН ще изпрати Старата година и ще посрещне Новата 2021-ва с обичайната празнична заря над централния градски площад „Възраждане“. Зарята ще...

Нататък

Синджирът си иде, а козата я няма (6)

* „Тя отскочи насред шосето, а в погледа й прочетох искрен ужас“
* „Той така и не си извадил патлака, поне за честта на пагона“
* „Абонирал ме е за вестник „Трезвеност”. Само да го разбера кой е, мамицата му!“

Троянски спомени

Любомир Досев

Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за детайла (единичното) и...

Нататък

Ода за махленския ни текстописец

Право на отговор

Даваме правото на отговор на нашата читателка Милена Бончевска – известна и уважавана троянска учителка, усетила се засегната от казаното в „Синджирът си иде, а козата я няма (6)“.

 „Синджирът си иде, а козата я няма“ –
това е една книга,
в която лъжата не стига.
Изпъстрена със простотии,
измислици и шмекерии...

Нататък

Синджирът си иде, а козата я няма (5)

 * „Почти половината от населението на нашия край са чешити. Останалите са жени. Милена, пенсионирана детска учителка, прави изключение“

Троянски спомени  

Любомир Досев

Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за детайла (единичното) и...

Нататък

Войната срещу семейство Тошекови

* „Двамата се занимават и с майка ми – обиждат я, заплашват я и се опитват да я изгонят от къщата. А прокуратурата и полицията продължават да са на тяхна страна, защото приемат лъжите и клеветите им“

Читателите ни пишат

Димитър Тошеков

Той застава с името си, с лицето си, с подписа си зад казаното. Името му е Димитър Тошеков, от с. Орешак. И твърди, че заедно със 78-годишната си майка, дългогодишна детска учителка, са обект на жесток натиск и опити да бъдат изкарани луди и въдворени в психиатрия от двама съседи. Които успяват – с лъжи и скалъпени обвинения, по думите на г-н Тошеков – да вкарат казуса... 

Нататък

Три години съм ощетяван с по 200 лв. на месец

* Цочо Владов Цочев: „Г-жо Министър, моля да вземете отношение по моя казус и да помогнете за справедливото му разрешаване. Тоест – да се установи как се е случило това намаляване на пенсията ми и да се възстанови пълният й размер“

Читателите ни пишат Жалба

Никой не ми вярва, дори най-близките, но истината е една и ще направя всичко възможно, за да я докажа и поправя несправедливостта. Това бе неизменното твърдение на 84-годишния ни съгражданин Цочо Владов Цочев, живеещ в с. Калейца, при няколкото ни срещи по негова инициатива. Сподели също, че се е обърнал към адвокат, сезирал е и полицията и прокуратурата, но безрезултатно. Последната му надежда е писмото до социалния министър, изпратено и до вестника ни, което ще прочетете по-долу. Бай Цочо обясни, че изненадващо преди три...

Нататък

Още за мерките и за малките камъчета, които обръщат колата

 * Троянката Цвети Радулова сигнализира за неуредици при тестването за Covid 19 и постави въпроси * Кметът Михайлова: „Свикнах хората да очакват отговори от мен, защото знам, че няма от кой друг
да бъдат чути“

Коронавирусът

ТЕМАТА за коронавируса ни залива отвсякъде, което е обяснимо – хора се разболяват и умират (и от Covid 19, както от много други болести). Категорично съм срещу преекспонирането на проблема, то (преекспонирането) ражда излишен/ допълнителен страх, който не лекува, а точно обратното – доразболява, и сее хаос. Смятам, че към...

 

Нататък

Синджирът си иде, а козата я няма (3)

 * „По една столевка да си бях оставял, милионер щях да се върна, ама пустият комар“ * „Нахлузил си на ръкава червена лента и дигал юмрук срещу монархофашизма, докато крачел по улиците. Сега той е началник на гарата в Троян, а аз съм си прост маневрист“

Троянски спомени

Любомир Досев

Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за детайла (единичното) и...

 

Нататък

Синджирът си иде, а козата я няма (2)

 * „Класната Кънчева до четвьрти клас ми отрови живота“ * „По български език и литература още в края на седми клас ни пое Румяна Андреева. Целият випуск с нея случихме много, заобичахме си я веднага“ * „Това, което Гадевска го започна, Пена (Ралчевска) го довърши – намразих математиката!“ * „До осми клас имах две учителки с името Станка – по история Миревска, а по география Гладкова“

Троянски спомени

Любомир Досев

Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съграждани...

Нататък

Първата ми среща с магията на Троянския Балкан и балканджиите

 * Прав е мъдрият български народ като казва: „Човек не избира роднините си, но избира приятелите!“

д-р Дора Константинова

Читателите ни пишат

Авторката доц. д-р Дора Константинова е родена в София през 1942 г. Завършва медицина през 1966 г., специалност алергология, и работи повече от 40 години в Националния център по заразни и паразитни болести, понастоящем е консултант в Медицински център „Медкрос“ в столицата. Преди много години попада в Острец (сега Априлци) и е омагьосана от красоти и хора, и така до днес. В поредния си материал, писан специално за Т21, столичната лекарка ни разказва за остречанското си начало в далечната 1968 г. и пламналата от...

Нататък

Синджирът си иде, а козата я няма (1)

  * „И тогава слонът си проточи пишката. Малее! Петко веднага заключи, че е най-малкото две крачки“ * „А, жените, жените! Те наистина били облечени само по един напучник, шарена малка престилка отпред“ *„Пенко Курът, дежурният старшина, си спомня много добре, че крещели в несвяст: Лъв, лъв, лъв!“

Троянски спомени

Любомир Досев

От този брой започваме да публикуваме подбрани извадки от една знаменита троянска летопис – „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно, още повече че говорим за немалък текст, който е в момент на досъздаване и продължава да се разраства, може би по-правилното би било „мемоари“. Но...

Нататък

В Априлци: „Кой каквото си е превзел и откраднал, е негово“?

* „За 12 години и 120 писма никой не ме е потърсил за лична среща и обяснение, нищо че на всички (институции) съм изпратил комплект документи и телефон за връзка“ * „Аз предложих компромисен вариант на съседите, но за жалост главният герой Минко Савов не желае – който е свикнал само да взема, не дава“

Тема с продължение

Второ писмо по същата тема – имотна измама/далавера в съседно Априлци, от същия автор, нашия читател и съгражданин Недко Минков. Второ, защото след първото няма реакции на алармираните държавни и общински служби. И също като първото (виж „ЗУТ в Априлци е като детската игра „пусни, пусни кърпичка“ в бр. 28 на Т21 от 17 юли 2019 г. – бел. ред.) – тежко и тъжно, заради безскрупулността и още повече заради липсата на шанс за правдата...

Нататък

Протестна подписка на жителите на кв. „Балкан“

 * „За съжаление такова е състоянието на много общински имоти. Дали обаче това е повод за продажбата им?“

Читателите ни пишат

НА ЗАСЕДАНИЕТО на Общинския съвет в Троян, състояло се на 17 септември 2020 г., кметът на общината Донка Михайлова предложи последния имот общинска собственост в кв. „Балкан“ (Долно Трапе) да бъде продаден чрез търг. С 15 гласа „за“, 2 „против“ и 8 „въздържали се“ предложението на кмета бе прието от общинските съветници....

Нататък

Благодарности към Община Троян!

* „След като настилката на улицата беше в много лошо състояние, а минаващите по нея газеха локви и кал, накрая получихме дългоочаквания асфалт“

Така изглежда ул „Лъкарица“ сега

Читателите ни пишат

Одисеята с малката, но много разнебитена уличка „Лъкарица“ зад производствената база на фирма „Калинел“ – която е единствената пътна връзка на живеещите в 6-етажната кооперация и еднофамилната къща в края й и за която е ставало дума неведнъж и са подавани множество жалби и сигнали (виж „Дискусията за т. нар. ул. „Лъкарица“) – е приключила с... 

Нататък

Ще го има ли сутрешния автобус за Ловеч?

 * Стефан Нешев: „Ние имаме интерес да пуснем линията до Ловеч в 7:10 ч., но очакваме съдействие от Община Троян“ * Кметът Михайлова: „Надяваме се да намерим решение за тази линия“

Транспортни неволи

ЛИПСАТА на автобуса от Троян за Ловеч в 7:10 ч. сутринта, както и обратно от Ловеч към Троян в 19:00 ч., тревожи троянци; разбираемо – тъй като...

Нататък

Това е единственото място за игра наоколо

 * „Ако целта е да се опази училищното имущество от вандали, то точно тях катинарът не би ги спрял“

Калина Крумова

Читателите ни пишат 

„Здравейте! Пиша Ви, за да ни помогнете, изпращам копие на моето питане до кмета г-жа Михайлова с молба да му дадете гласност“ Това ни сподели нашата читателка Калина Крумова и, разбира се, изпълняваме молбата й. А проблемът е за достъпа до един училищен двор.

КАЗВАМ СЕ Калина Крумова, жител съм на града ни откакто се помня, майка съм на две малки дечица. Ние живеем в непосредствена близост до Начално училище „Христо Ботев“. Всеки ден десетки деца от квартала играят...

Нататък