Нямах
намерение да отида. Е, не устоях… Нямах намерение да танцувам, болки в
кръста ме държаха на стола, пак не устоях… Нямах намерение и да пиша…
Но!
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEilODwmsqQqQw8aqMb6YZTLFDWq44w4rT9F3yE2P2h_Kjk3884OhaZzQfIv9KT8oHOQLXYPXW1fZauKluaw82SygwXKWht1iFpkAOd7yNXzHzLP7xFj10pTnQvEt24AKxj-T5TmrpzTqtJl9m2kRQtv7SkaBqS836cRDnLkvLgckVu-WAhg1OyCtSnPJg/w158-h211/%D0%A2%D0%A0%D0%9E%D0%AF%D0%9D%D0%A1%D0%9A%D0%98%20%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B8%20%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%201.jpg) |
Веселина Попова |
Читателите ни пишат
Авторката Веселина Попова е троянска снаха и натурализирана троянка,
иначе полендачка – от с. Въбел, Никополско. Завършва Френската гимназия
във Варна, след това е учителка в Икономическия техникум в Свищов,
където среща любовта на живота си – троянеца Васил Попов, и от 1969 г. е
в Троян. Винаги елегантна, енергична, търсеща, любопитна, инициативна.
Културното и сцената са в кръвта й – поезия, рецитации, танци, театър,
постановки, градски събития… Години е преподавател по френски език в
Механотехникума, след това още толкова завежда Дома на културата в
голямото троянско предприятие „Елпром“ („Елма“), работи и в културния
отдел на Община Троян...
Нататък