Те по имат нужда от мен

 * „Едно ангелче, събирало стотинки в касичката си и вместо да купи нещо за себе си, пожела да ги дари за бездомните животни“

Взето назаем 

8-годишният Петко Борджуков с дарението си за бездомните кучета – 85 лв.

Една, поредната, трогателна истинска история, разказана във фейсбук от Даниела Дочева-Дуца (Tangra Planinska), непоколебимата и неуморима...

Нататък

Защо Пешеходният мост е без никакво осветление?

* От известно време, кой знае точно откога, въпросният мост в центъра на Троян вечер тъне в мрак и това е причината за питането на нашия читател Цветомир Петков

Читателите ни пишат

Поглед към Пешеходния мост, денем

Поредният въпрос за неосветена важна част в Троян, задава го съгражданинът ни Цветомир Петков. Също съвсем кратък и съвсем категоричен, като скорош...

Нататък

Защо ул. „Любен Каравелов“ е без осветление?

* Не е нормално най-красивата денем троянска улица вечер да тъне в мрак и да плаши хората

Читателите ни пишат

Ул. „Любен Каравелов“ денем, Троян, 12 юли 2021 г.

Получихме едно съвсем кратко читателско писъмце – от само едно изречение, но му даваме гласност, защото, и според нас, засяга немаловажен проблем...

Нататък

Думите ми трябва да се чуят…

* „Във време конфликтно и разнобойно да срещнеш Човеци –

 ето, това е Безценно!“

Радостка Петкова

 Благодарност

 

УЧИТЕЛ съм по родна реч. Общувам с прекрасни млади хора, които стават достойни Българи, Човеци и Добротворци. Днес обаче думите ми не са за тях, моите Ученици, а са отправени към тях, моите Спасители. Не е пресилено да ги наричам така. Нито е израз на празнодумие или лакейство. Попаднах в ръцете на медицинските служители от троянската болница  (МБАЛ – Троян), по злощастно стечение на обстоятелствата в една мрачна дъждовна юнска вечер. Бяха тежки мигове, в които съзнанието ми викаше, умът ми пулсираше, сърцето ми замряло страдаше. На ръба на отчаянието поставих себе си. Но… появи се мълниеносно дежурният екип от „Спешна...

Нататък

Обичаме те, докторке!

д-р Нели Стоянова

 * „Има лекари, които заслужават да им целунеш ръка и да им се поклониш доземи. Такъв лекар е прекрасната д-р Нели Стоянова, личният ми лекар…“

Благодарност

ИМА ЛЕКАРИ, които заслужават да им целунеш ръка и да им се поклониш доземи. Такъв лекар е прекрасната д-р Нели Стоянова, личният ми лекар, която се грижи за пациентите си в четири троянски села – Дълбок дол, Ломец, Старо село и Голяма Желязна. Грижи се майчински – ласкаво, с разбиране, и с професионализъм, истински! А повечето й пациенти сме възрастни болнави хора и при нас лекарските грижи са по-трудни, изискват  повече – но това не я плаши, защото нашата Нели е Лекар с главна буква, истински лечител...

Нататък

Синджирът си иде, а козата я няма (9)

 * „Николски винаги в двора си гледаше по две прасета. Мъжкото го кръщаваше Тодор, на другаря Живков, а другото, ако се случеше женско - Мара, на жена си“ * „Обаче съществуваше една малка подробност - на базата никога не сме имали нужник“

Троянски спомени 

Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за...

 

Нататък

Питане от Марин Симеонов, жител на град Троян

 * „Полицаят ми разпореди да включа късите си светлини, защото дневните светлини, с които управлявам автомобила си в светлата част на денонощието, не били фабрично поставени…

Марин Симеонов

Читателите ни пишат

Троянци станахме свидетели в последните дни на засилени мерки по контрола на движението – в което няма нищо лошо, напротив. Но по-долу ви представяме отвореното писмо на нашия читател Марин Симеонов, според когото при извършена проверка на неговия автомобил от служител на охранителна полиция са му били предявени необосновани/незаконосъобразни изисквания. И г-н Симеонов търси компетентен отговор...

Нататък

Синджирът си иде, а козата я няма (8)

 * Обичайно към всяка жп гара се слиза надолу, а при нашата се качваш нагоре * Фламингите (ловчалиите) пък ни викат белгийци. Но не заради това, че се родеем с държавата Белгия, а щото белгията е брусът, с който се заточва косата. Демек – брусове * Да сте чували да има държава Фламингия!?

Троянски спомени

Любомир Досев

Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за детайла (единичното) и...

Нататък

За паметта ми беше думата... Поклон!

 * Емил Ненковски: „Срещу него рисуван портрет на Гершуин... Просто раздаваше духовност, култура и, разбира се, музика навред... Там в мазето на троянското читалище. Години наред!“

Маестро Владимир Парушев, Троян, 60-те

Темели

16 ЯНУАРИ е рожденият ден на едно незабравимо, с отзвуци и до днес троянско културно дело – акордеонния оркестър на маестро Владимир Парушев (1923-1993). Големият музикант, пуснал корени от родната си морска Варна в малкия планински Троян и станал една от културните емблеми на града ни, създава...

Нататък

Със заря, но без баница, шампанско и хоро ще посрещнем Новата 2021

* Зарята ще може да се наблюдава от много места в града и ще е внушителна, обещават организаторите от Община Троян

ЧНГ!

Новогодишна заря в Троян

ТРОЯН ще изпрати Старата година и ще посрещне Новата 2021-ва с обичайната празнична заря над централния градски площад „Възраждане“. Зарята ще...

Нататък

Синджирът си иде, а козата я няма (6)

* „Тя отскочи насред шосето, а в погледа й прочетох искрен ужас“
* „Той така и не си извадил патлака, поне за честта на пагона“
* „Абонирал ме е за вестник „Трезвеност”. Само да го разбера кой е, мамицата му!“

Троянски спомени

Любомир Досев

Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за детайла (единичното) и...

Нататък

Ода за махленския ни текстописец

Право на отговор

Даваме правото на отговор на нашата читателка Милена Бончевска – известна и уважавана троянска учителка, усетила се засегната от казаното в „Синджирът си иде, а козата я няма (6)“.

 „Синджирът си иде, а козата я няма“ –
това е една книга,
в която лъжата не стига.
Изпъстрена със простотии,
измислици и шмекерии...

Нататък

Синджирът си иде, а козата я няма (5)

 * „Почти половината от населението на нашия край са чешити. Останалите са жени. Милена, пенсионирана детска учителка, прави изключение“

Троянски спомени  

Любомир Досев

Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за детайла (единичното) и...

Нататък

Войната срещу семейство Тошекови

* „Двамата се занимават и с майка ми – обиждат я, заплашват я и се опитват да я изгонят от къщата. А прокуратурата и полицията продължават да са на тяхна страна, защото приемат лъжите и клеветите им“

Читателите ни пишат

Димитър Тошеков

Той застава с името си, с лицето си, с подписа си зад казаното. Името му е Димитър Тошеков, от с. Орешак. И твърди, че заедно със 78-годишната си майка, дългогодишна детска учителка, са обект на жесток натиск и опити да бъдат изкарани луди и въдворени в психиатрия от двама съседи. Които успяват – с лъжи и скалъпени обвинения, по думите на г-н Тошеков – да вкарат казуса... 

Нататък

Три години съм ощетяван с по 200 лв. на месец

* Цочо Владов Цочев: „Г-жо Министър, моля да вземете отношение по моя казус и да помогнете за справедливото му разрешаване. Тоест – да се установи как се е случило това намаляване на пенсията ми и да се възстанови пълният й размер“

Читателите ни пишат Жалба

Никой не ми вярва, дори най-близките, но истината е една и ще направя всичко възможно, за да я докажа и поправя несправедливостта. Това бе неизменното твърдение на 84-годишния ни съгражданин Цочо Владов Цочев, живеещ в с. Калейца, при няколкото ни срещи по негова инициатива. Сподели също, че се е обърнал към адвокат, сезирал е и полицията и прокуратурата, но безрезултатно. Последната му надежда е писмото до социалния министър, изпратено и до вестника ни, което ще прочетете по-долу. Бай Цочо обясни, че изненадващо преди три...

Нататък

Още за мерките и за малките камъчета, които обръщат колата

 * Троянката Цвети Радулова сигнализира за неуредици при тестването за Covid 19 и постави въпроси * Кметът Михайлова: „Свикнах хората да очакват отговори от мен, защото знам, че няма от кой друг
да бъдат чути“

Коронавирусът

ТЕМАТА за коронавируса ни залива отвсякъде, което е обяснимо – хора се разболяват и умират (и от Covid 19, както от много други болести). Категорично съм срещу преекспонирането на проблема, то (преекспонирането) ражда излишен/ допълнителен страх, който не лекува, а точно обратното – доразболява, и сее хаос. Смятам, че към...

 

Нататък

Синджирът си иде, а козата я няма (3)

 * „По една столевка да си бях оставял, милионер щях да се върна, ама пустият комар“ * „Нахлузил си на ръкава червена лента и дигал юмрук срещу монархофашизма, докато крачел по улиците. Сега той е началник на гарата в Троян, а аз съм си прост маневрист“

Троянски спомени

Любомир Досев

Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно, важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен, информиран, с тънък усет за детайла (единичното) и...

 

Нататък

Синджирът си иде, а козата я няма (2)

 * „Класната Кънчева до четвьрти клас ми отрови живота“ * „По български език и литература още в края на седми клас ни пое Румяна Андреева. Целият випуск с нея случихме много, заобичахме си я веднага“ * „Това, което Гадевска го започна, Пена (Ралчевска) го довърши – намразих математиката!“ * „До осми клас имах две учителки с името Станка – по история Миревска, а по география Гладкова“

Троянски спомени

Любомир Досев

Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съграждани...

Нататък

Първата ми среща с магията на Троянския Балкан и балканджиите

 * Прав е мъдрият български народ като казва: „Човек не избира роднините си, но избира приятелите!“

д-р Дора Константинова

Читателите ни пишат

Авторката доц. д-р Дора Константинова е родена в София през 1942 г. Завършва медицина през 1966 г., специалност алергология, и работи повече от 40 години в Националния център по заразни и паразитни болести, понастоящем е консултант в Медицински център „Медкрос“ в столицата. Преди много години попада в Острец (сега Априлци) и е омагьосана от красоти и хора, и така до днес. В поредния си материал, писан специално за Т21, столичната лекарка ни разказва за остречанското си начало в далечната 1968 г. и пламналата от...

Нататък

Синджирът си иде, а козата я няма (1)

  * „И тогава слонът си проточи пишката. Малее! Петко веднага заключи, че е най-малкото две крачки“ * „А, жените, жените! Те наистина били облечени само по един напучник, шарена малка престилка отпред“ *„Пенко Курът, дежурният старшина, си спомня много добре, че крещели в несвяст: Лъв, лъв, лъв!“

Троянски спомени

Любомир Досев

От този брой започваме да публикуваме подбрани извадки от една знаменита троянска летопис – „Синджирът си иде, а козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно, още повече че говорим за немалък текст, който е в момент на досъздаване и продължава да се разраства, може би по-правилното би било „мемоари“. Но...

Нататък