Човек с такава воля не бях виждал!

* „Селската лекарка му постави страшната диагноза рак на белите дробове и му предрече 3 месеца живот. В Раковата болница в Плевен потвърдиха диагнозата и предрекоха същото. Това беше някъде в средата на 2019 г. Стефан не беше човек, който ще се предаде без бой (…) В началото на декември се прости с живота. Но не след 3 месеца, а след 5 години“

Спомени за Лимона In memoriam

Стефан Генков-Лимона

На 9 декември ще се навърши година, откакто нашият незабравим и неповторим спортен коментатор – Стефан Генков-Лимона, си отиде от този свят. Бори се до последно, бори се години и не се предаде...

Нататък

В едно изречение (100)

* Два значими троянски музикални юбилея в първите две седмици на ноември – „Гласове“ на 20, „Усмивка“ на 50! * „Има увеличение на негативните тенденции в естествения прираст на населението в община Троян“, заяви експертът доц. д-р Спас Ташев * Цветелина Николова: „Късмет трябва да има, но и трябва да го търсиш, да го гониш, да го изработиш и постигнеш“ * На 29-и на троянския площад ще ни гостува… Антарктика

Хубава работа, (ама) троянска

Този е 100-ият епизод от рубриката ни „В едно изречение“, изненадващо и за нас самите. Защото всичко започна (през 2023 г. някак случайно, инцидентно, с няколко важни новинки и липсата на достатъчно място в броя; тогава ни хрумна да ги „поберем“ в едно изречение. Получи се нещо, продължихме, видяхме, че се чете и (до)продължихме – оказа се добър начин за споделяне и на сериозни, и на не толкова неща. Но имаше и друго, бе предизвикателство, своеобразно упражнение по стил (не че се правехме на Марсел Пруст), което освен изкушение на моменти си бе направо препятствие – да сбиеш информацията без да я съсипеш и да е четимо и що-годе стилно. Това е. А 100-те „В едно изречение“ си е бая и като обем, ако ги съберем, ще се получи цял том, та и затова (количествената „тежест“) отбелязахме юбилея. И продължаваме. Т21 

    • ДВА сериозни и значими троянски музикални юбилея в рамките на първите две седмици на м. ноември: най-напред – неслучайно на...

 

Нататък 

Някой посяга към знамето ни!

* „Никога не съм предполагал, че развихрилият се напоследък нагон към инвентаризация и преоценка на исторически факти, събития, личности ще засегне злокачествено най-известния наш съгражданин Иван Хаджийски“ * „Проф. Димитър Михалчев заявява: „Знамена ни трябват! Знамена! Всеки град има своето знаме. Иван Хаджийски е знамето на Троян!“

Тема с продължение

НИКОГА не съм предполагал, че развихрилият се напоследък нагон към инвентаризация и преоценка на исторически факти, събития, личности ще засегне злокачествено най-известния наш съгражданин Иван Хаджийски... 

 

Нататък

Отиде си Стоян Врацов, художникът

* Тази вечер, 8 ноември 2025 г., научихме, си е отишъл троянският художник Стоян Врацов, след дълго и тежко боледуване, броени дни след като навърши 78

In memoriam

Стоян Врацов (1947-2025)

Отиде си един човек, за когото рисуването бе смисъл, съдба, начин на живот, любов. Не бе гениален, но бе добър и с годините ставаше все по-добър. И изключително работоспособен, живееше, за да рисува, истински...

 

Нататък 

Мила Вачева: Всеки трябва да върши работата, от която разбира

* „Скоро прочетох някъде, че не „небето е границата“, според популярния израз, а „визията е границата“. Ако си визионер, ако имаш визия за бъдещето и смелостта да я гониш, тогава нещата се случват. Бих казала, че не всеки го може, има различен тип хора, но ние сме от визионерите“ * „Според мен българите сме на доста добро интелектуално ниво и една голяма част сме научени да работим“ * „Без основата, без направеното от баща ми нищо нямаше да е толкова продуктивно“

Интервю

Мила Вачева

Мила Вачева. От поколението на 90-те години (малко над 30 днес), троянка, живее и работи в Троян. И, което не е емоционална оценка, а признат факт – е сред водещите технолози фармацевти в Европа и №1 в тясната си професионална област, желатиновите капсули за различните фармацевтични продукти...

Нататък

Вятърна мелница на Момина могила

* „При един много силен, ураганен вятър перките се счупили и били отнесени в подножието на върха. Почти едногодишният труд на хората от махалата за един миг бил съсипан. По какви причини не са решили да възстановят мелницата, не е ясно“

 Уникално

Полк. инж. Лъчезар Марковски

Група земляци от Марковската махала на с. Белиш, по инициатива и под ръководството на бившия шеф на троянското поделение (Военния географски институт) полк. инж. о. з. Лъчезар Марковски, имат щура донкохитовска идея – да възстановят някогашната вятърна мелница...

Нататък

В дома на Хаджийски

* „Събитието, по думите на организаторите, е „предизвикано съвпадение“, посветено едновременно на сладкодумеца Чудомир, годишнината от рождението на Иван Хаджийски и интелектуалното приятелство между двамата“

Отзвуци

НЕЩО домашно, топло и мило имаше в троянската среща за представяне на „Въобщественик: Книга за Чудомир“ (16 октомври, къщата на Иван Хаджийски...

 

Нататък 

В едно изречение (96)

* Племенницата на Иван Хаджийски – Иванушка Хаджийска, направи голямо дарение на троянския Музей на занаятите, свързано с именития й чичо * Делегация от побратимения Елванген ни гостува за Петковден, водеше я зам.-кметът Фолкер Граб  

Хубава работа, (ама) троянска

Рубриката на Т21 „В едно изречение“, стартирала през м. февруари 2023 г., бе замислена само за печатното ни издание, но впоследствие решихме да я „прехвърлим“ и в сайта на вестника. Заглавието подсказва – кратки новини в едно изречение, разбира се, по значими троянски теми. И още нещо: по възможност преобладаващо добри новини, има ги (и тях). Надяваме се да ви е интересно, приятно четене.

    • НА ТРОЯНСКОТО представяне, 16 октомври, на книгата „Въобщественик“ на проф. Вера Бонева (историк и известен музеолог, голям приятел на троянския Музей на занаятите), чийто домакин бе музейната къща...

 

Нататък 

След срещата за Ивайло – човекът, в чиито вени имаше думи

* Никой от нас, в Троян, не го разбра. Прекалено голям бе, прекалено високо в своя свят на чистото слово, на абсолютната красота. Но въпреки, някак инстинктивно, всички усещахме, че странникът е необикновен, от онези, целунатите от Бога…

Шапки долу!

Ивайло Иванов (1972 - 2016)

ИВАЙЛО (1972 - 2016). Поетът. Помним го на площада – продаваше книги на самоделното си павилионче. Някак странен, неугледен до дрипав, тук, но някъде другаде. Някои го подминаваха, с насмешка или безразличие. Други се спираха при книжния човек, докосваха се до поета, той раздаваше щедро от своето...

 

Нататък 

За Иван Хаджийски, най-именития троянец

* Почетохме 118-годишнината от рождението своя прочут съгражданин – не непочтително, не без обич, но някак съвсем официално * Няколко неудобни неофициални факта

13 октомври

Троян, 13 октомври 2025 г. 

НА 13 ОКТОМВРИ чествахме рождението на най-именития троянец – троянската „марка“ Иван Хаджийски. Авторът на една от вечните български книги – „Бит и...

 

Нататък 

Паметна плоча за Миро

* Точно там, на Мировото място, под връх Купена. „Пътешественик, мечтател, гражданин на света“, е краткото представяне * Поставиха я синът Павел и приятели

  

Поклон Актуализиран

НЕ Е припомняне. Защото Миро няма как да бъде забравен, незабравим е – този човешки ураган, който не спираше да обикаля света, да проправя пътеки, да открива, да провокира всеки (себе си също) и всичко, да радва, ядосва, омагьосва, вдъхновява, уникален… А е кратко предисловие. Към вестникарското съобщение за едно скорошно събитие и един паметен знак на много специално за Миро, близките му и изобщо място...

 

Нататък 

Троянците Милена и Петър бият здраво

* Три подиума за най-добрата ни биатлонистка през лятото * Железният ултрамаратонец спечели „Дунав Ултра“

Биатлон & Маунтинбайк 

МИЛЕНА. Голямата звезда на българския женски биатлон днес – съгражданката ни и възпитаничка на троянския СК „Аякс“ Милена Тодорова, записа няколко подиума по летен биатлон, добър знак за формата й и качеството на...

 

Нататък 

ЧРД на нас!

* Използваме повода да поздравим с нашето ЧРД всички наши читатели, приятели, сътрудници, рекламодатели, помагачи – нашият празник е (и) техен, защото без тях няма нас. Ние сме те, благодарим от сърце!

10 септември

 

ЧРД на нас, „Троян 21“ (Т21)! Навършихме – не неусетно и никак не леко – 23 години, датата е днес, 10 септември, брой №1 се появи по сергиите на 10 септември 2002 г. Много или малко са? И двете. Много за малък частен вестник в малък град (макар че, казвали сме го неведнъж, малкият вестник може да е голям вестник, опитваме се, дано в някаква степен сме успели – бел. ред.) – където и финансирането, и разбирането, и много други неща стават някак по-трудно; доказателството – подобни малки...

Нататък

Кольо Станчевски... на 85

* „С него можеш да свериш часовника си както за литература, така и за политика, защото преценките му са точни и повече критични, отколкото угоднически“ * „Единствено „безмилостен“ е към рибата, която лови с ръце и е ненадминат майстор, нарекъл себе си Ръкаров“ * „Два пъти е носител на наградата на Ловеч за култура „Ловешки меч“

 

Кольо Станчевски

ЧРД!

Един земляк – Христо Борисов от с. Бели Осъм, живял и свързан с Ловеч, но си останал троянец по сърце и дух, автор на вече десетина документални книги, повечето посветени на Троян, познат добре и на читателите на Т21, пише за друг земляк, също ловешки троянец – Кольо Станчевски от с. Шипково, който днес, 4 септември, навършва 85. Земляк и приятел. И от същата „порода“ – човек на перото, дългогодишен журналист и име в гилдията, писател, редактор, изявен природолюбител, и шипковенин по сърце и дух. И от нас – здраве и наздраве до амина...

Нататък

Лидия Цонковска: Да те убият веднага или да те оставят да се мъчиш цял живот? (2)

* „Никога за мен компромис не е правен. Никога! Нощно време стоях на пишещата машина, правех преводи за всички предприятия (само „Машстрой“ и „Елпром“ имаха преводачи). Идваха немци да монтират машини в Балевската фабрика, швейцарец имаше, там превеждах също, в „Троянка“ също, в „Смирненски“, в Дълбок дол. Аз нямах издръжка за детето и бях с малка заплата, налагаше се“

Интервю

Лидия Цонковска, 2025 г.

Интервюто с Лидия Цонковска (р. 1940 г.), дъщерята на Никола Цонковски, се осъществи с посредничеството на нашите добри приятели Тихомир Ковачев и съпругата му Люси, те се бяха запознали случайно при една разходка в махала Попишка. Където фабрикантът, прокуден от чудесната си нова къща в Троян, приютил семейството си и си вдигнал дом, сам го проектирал и построил...

 

Нататък 

Лидия Цонковска: Да те убият веднага или да те оставят да се мъчиш цял живот? (1)

* „Особено настроени са били ръчните обущари, те са искали да вземат предприятието, да се настанят там. Все се питам защо нашата Община не е подкрепила модерното производство, а е угодила на тези ръчни обущари? Още от началото на фабриката непрекъснато са действали срещу баща ми. Пазя много документи“ * „Българският език много ми вървеше, макар че майчиният ми език е немският“

Интервю

Лидия Цонковска, 2025 г.

Интервюто с Лидия Цонковска (р. 1940 г.), дъщерята на Никола Цонковски, се осъществи с посредничеството на нашите добри приятели Тихомир Ковачев и съпругата му Люси, те се бяха запознали случайно при една разходка в махала Попишка. Където фабрикантът, прокуден от чудесната си нова къща в Троян, приютил семейството си и си вдигнал дом, сам го проектирал и построил...

 

Нататък 

Моето чудо в лятото на 1998-а

* Проф. д-р Добромир Димитров: „Трудно се описва емоцията на успеха, на сбъдването на мечтата, на това да се докажеш на себе си и на света. Успях… Честит празник на всички! Нека св. Богородица ни закриля и бди над нас!“

На Голяма Богородица 

Съгражданинът ни, едно от големите имена в българската онкохирургия – проф. д-р Добромир Димитров, разказа (в профила си във фейсбук) за значимо свое лично събитие, случило се на Голяма Богородица (Успение Богородично) през 1998 г. Препечатваме разказа на професора, в който има, няма как да е иначе, и много троянски моменти, с неговото любезно съгласие. И по повод на...

 

Нататък

Инж. Мария Пенкова: „Троянската луканка няма аналог никъде по света“

* „Когато започвахме, просто искахме да използваме местното знание, да направим нещо истинско и стойностно. Сега вече виждаме, че всичко това е имало смисъл. Защото традицията има смисъл, само ако има и бъдеще“ 

И ний сме дали нещо на света

КАЗВАМ СЕ Мария Пенкова, живея в град Троян и съм управител и инженер-технолог в „Родопа Троян“ ООД. Заедно със съпруга ми (инж. Петко Пенков – бел. ред.) се занимаваме с производството на висококачествени месни продукти...

 

Нататък 

Прунелата – вълшебното растение

* „Карах „Жигули“-то си и слизах по урвата на Раков дол. В дъжда съсухрена възрастна жена вървеше пеша. Карах бавно и спрях. Аз съм си бавен шофьор. Татко ми казваше: „Карай бавно, защото ще се возиш повече и ще видиш, че и ще научиш повече“. Вярно е! Това го спазвам. Хем карах бавно, хем стоях на една страна заради болката от хемороидите“

Радослав Стойчев

Троянските истории на Радослав

РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, кореняк троянец, на 77. Добре познат на всички ни с голямото си дело – основаната и ръководена от него десетилетия детска Школа по радиоелектроника, запалила по техниката и насочила към инженерните науки стотици троянски деца, печелила купища награди от национални и други състезания и носила заслужена слава на Троян и троянското образование. Това дело му донесе и наградата „На учителя – с любов!“ (2019 г.). Отделно ... 

ПРУНЕЛАТА е плевел, бурен и се саморазсажда. Хората го скубят и изхвърлят. Расте по пътища, канавки, в градини и къде ли не. През пролетта го няма, то...

 

Нататък 

Повтарям – Троянския проход!

* „Правеха го от незнание ли, от глупост ли, от овчедушие ли и стадно чувство, кой да ти каже?! Но е факт, че в тази тъй важна новина за Троянския проход, той – Троянският проход, отсъстваше?!“

 

Предизвикано

 

НЕ СЕ ПРАВИМ на виенчани. Други ни сравниха, и то насериозно, питайте тях. Ние сме троянци. Нищо повече, и не сме нито толкова тъпи, нито толкова самовлюбени, за да се правим на каквито не сме и никога няма да бъдем. Троян не е Виена, не е и София и т. н. Троян си е Троян. Но когато се опитват да ни вземат нашето, и нерядко в годините са успявали, се ядосваме, не на шега. Защото нашето си е наше...

 

Нататък