ДНЕС, 13 ОКТОМВРИ, се навършват 103 години от рождението на Иван Хаджийски. Един от великите българи. Авторът на вечната българска книга „Бит и душевност на нашия народ”. Човекът, бръкнал дълбоко в същината на българското и казал ни неща за нас, които никой друг не ни е казвал. За наша чест – съгражданин, троянец и по рождение, и по дух. Друг е въпросът доколко заслужаваме тази чест.
ЗАЩОТО посмъртното звание „Почетен гражданин на Троян”, което му връчихме миналата година, музейната почит и напъните (засега само на думи) най-после да му вдигнем паметник в родния град едва ли са достатъчни; но това е отделна тема. Тема за нас, а не за него. Неговото величие не зависи от нас. Ние се нуждаем от него. Дали сме го проумели?
Проф. Димитър Михалчев: „Както Левски е знамето на Карлово, Ботев – на Калофер, или Вазов – на Сопот, така Хаджийски е знамето на Троян.”