Нали твоето призвание е да връщаш живот, или греша?

* „От това убийство махалата ни не става по-добро място за живеене. Ако видиш одобрение в нечии очи - ела и ми кажи!”

ОТВОРЕНО ПИСМО до д-р Вячеслав Андреев,
завеждащ хирургично отделение във Военна болница - Плевен

Казвам се Ана Йорданова Иванова. Живея и работя в Троян. Но историята, която ще ви разкажа, се разиграва в гр. Априлци (кв. „Видима”) – където е бащината ми къща, а д-р Вячеслав Андреев от Плевен има вила в съседство. През нощта на Заговезни (6 март) д-р Иванов стрелял по нашето куче, Джеса, защото мама и тате го пуснали през нощта да се пораздвижи и потича. Джеса и кучето на съседите, което е овчарско, са лаяли по диви прасета. Вероятно са влезли и в двора на доктора, така предполагам. Дворът е ограден с висок дувар и има метална порта – ако портата беше затворена, дали щяха да влязат?! Джеса е издъхнала на терасата на доктора.

Нататък