Синджирът си иде, а козата я няма (9)
Етикети: , , , , * „Николски винаги в двора си гледаше по две прасета. Мъжкото го кръщаваше Тодор, на другаря Живков, а другото, ако се случеше женско - Мара, на жена си“ * „Обаче съществуваше една малка подробност - на базата никога не сме имали нужник“
Троянски спомени
Продължаваме с публикациите на подбрани извадки от „Синджирът си иде, а
козата я няма (или кога, как и защо?)“, биографични бележки на
съгражданина ни Любомир Досев. „Бележки“, разбира се, не е съвсем точно и
може би по-правилното би било „мемоари“. Но това не е толкова важно,
важното е, че става дума за един много жив, живописен, сладкодумен,
информиран, с тънък усет за...