ГЕРОЯТ НИ – котенце, мъник на няколко месеца, бе избрало да полегне на припек върху многоцоловата задна гума на лъскав червен джип, паркиран на най-слънчевото. Мъркащото излъчваше блаженство и постоянно се унасяше в сладка дрямка, която дори нашите „папарашки” набези не успяха да смутят.
ОБАЧЕ ПЕСЪТ на съдържателката на близкото кафене – ослепително бял красавец на име Майк, представител на северната порода „Самоед” и върл противник на котешкия вид – се справи по-успешно с тази „задача” и развали слънчевите бани на находчивия писанчо.