* Белязало ни, въпреки погрома си, със слава и самочувствие * „И тази година, дядовото, няма да има априлско въстание”
ДНЕС Е 1 МАЙ, празник. Не говорим за синдикалните демонстрации (не че те са нещо маловажно, напротив), изродили се преди време в комично-карнавални първомайски манифестации, демонстриращи, уж насериозно, икономическия „възход” на соцотечеството. Става дума за друго, за може би най-важното събитие в новата българска история, белязало ни, въпреки погрома си, със слава и самочувствие. Априлското въстание от 1876 г.! Пиянството на един народ отпреди 136 години! Събитието, доказало на света, че ни има и че с нас трябва да се съобразяват. Излъчило великани като Бенковски, Захари, поп Харитон, баташките и новоселските мъченици и т.н. Разбира се, подсказало, че имаме много и от другата порода – на дядо Вълю, предателя… Но при всички случаи събитие велико, световно българско събитие.ПО-ДОЛУ ВИ представяме един днешен поетичен паралел с това велико някогашно дело – на Георги Господинов, един от най-умните сегашни български писатели. Поглед неласкав, но, трябва да си признаем, обективен.
По-нова публикация
