Марин Сираков: Нямам думи!

* „Нека да дадем още един шанс на Балкана и да започнем наистина отпред назад, а не отзад напред – с подмяна на водопроводните мрежи, вътрешни (в Ловеч и Плевен) и външни (довеждащите водопроводи)“

Интервю

Марин Сираков

На първата (31 август) или по-точно началната антиязовирна среща, организирана от най-потърпевшите, жителите на селата Черни Осъм и Орешак – ясно е, че ако напъните за строителството на т. нар. яз. „Черни Осъм“ продължат, ще има още много подобни срещи, по-непримирими и във все по-широк формат – разговарях с Марин Сираков, кмета на с. Черни Осъм...

Нататък

Лидия Цонковска: Да те убият веднага или да те оставят да се мъчиш цял живот? (2)

* „Никога за мен компромис не е правен. Никога! Нощно време стоях на пишещата машина, правех преводи за всички предприятия (само „Машстрой“ и „Елпром“ имаха преводачи). Идваха немци да монтират машини в Балевската фабрика, швейцарец имаше, там превеждах също, в „Троянка“ също, в „Смирненски“, в Дълбок дол. Аз нямах издръжка за детето и бях с малка заплата, налагаше се“

Интервю

Лидия Цонковска, 2025 г.

Интервюто с Лидия Цонковска (р. 1940 г.), дъщерята на Никола Цонковски, се осъществи с посредничеството на нашите добри приятели Тихомир Ковачев и съпругата му Люси, те се бяха запознали случайно при една разходка в махала Попишка. Където фабрикантът, прокуден от чудесната си нова къща в Троян, приютил семейството си и си вдигнал дом, сам го проектирал и построил...

 

Нататък 

Лидия Цонковска: Да те убият веднага или да те оставят да се мъчиш цял живот? (1)

* „Особено настроени са били ръчните обущари, те са искали да вземат предприятието, да се настанят там. Все се питам защо нашата Община не е подкрепила модерното производство, а е угодила на тези ръчни обущари? Още от началото на фабриката непрекъснато са действали срещу баща ми. Пазя много документи“ * „Българският език много ми вървеше, макар че майчиният ми език е немският“

Интервю

Лидия Цонковска, 2025 г.

Интервюто с Лидия Цонковска (р. 1940 г.), дъщерята на Никола Цонковски, се осъществи с посредничеството на нашите добри приятели Тихомир Ковачев и съпругата му Люси, те се бяха запознали случайно при една разходка в махала Попишка. Където фабрикантът, прокуден от чудесната си нова къща в Троян, приютил семейството си и си вдигнал дом, сам го проектирал и построил...

 

Нататък 

Миглена и Патрик Пфьортнър: Предпочитаме да живеем тук, в Троян!

* Миглена: „Сега аз започвам нещо ново. Това ми беше мечта още от студентските години – да отворя собствено ателие… Смятам, че Европа ще я бъде, каквото и да се говори“ * Патрик: „Младите хора тук трябва да са по-отворени към възможностите, да се възползват… Много от моите приятели (в Германия) си избират България за ваканцията“

Интервю

Сигурно сте ги виждали из Троян – много млади, много красиви, обикновено с детска количка. Миглена и Патрик Пфьортнър, и двамата на по 30. Тя – наше момиче, завършила тукашното... 

 – Да започнем с кратки биографични бележки – за вас, за връзката ви?
Миглена: Запознахме се по време на училищен обмен. Аз бях в гимназия „Св. Климент Охридски“, те поддържат приятелски отношения с немското градче...

 

Нататък 

Христина Маринова: МИГ-ът защитава интересите на местния човек (2)

* „Не е само да кандидатстваш и да се усвоят едни средства, трябва да има устойчивост“ * „В стратегията ни е заложено като индикатор, че през целия период ние трябва да имаме 53 броя одобрени заявления общо по всички мерки. Към момента имаме 64. По ОП „Конкурентоспособност“ имаме 1,9 млн. лв., които са усвоени на 100% – това са все работещи фирми. Значи, има смисъл“

Интервю

Има една много сериозна и здраво работеща организация, която е свършила много за града и района, иначе казано – привлякла е милиони европейски средства и е подкрепила много добри каузи и бизнеси, но като че ли не е достатъчно известна и дори подценявана. Говорим за сдружението „Местна инициативна група – Троян, Априлци, Угърчин“ или накратко МИГ – юридическо лице с нестопанска цел, създадено през 2009 г., чийто председател от началото и до днес е Цанко Спасовски. Дълги години изпълнителен директор бе Веселин Стойков, а от началото...

 

Нататък

Христина Маринова: МИГ-ът защитава интересите на местния човек (1)

* „Нашето Сдружение „Местна инициативна група (МИГ) – Троян, Априлци, Угърчин“ е едно от първите в страната“ * „Към момента имаме сключени 58 договора. Община Троян със защитени 5 проектни предложения е усвоила над 1 120 000 лв.“

Интервю

Има една много сериозна и здраво работеща организация, която е свършила много за града и района, иначе казано – привлякла е милиони европейски средства и е подкрепила много добри каузи и бизнеси, но като че ли не е достатъчно известна и дори подценявана. Говорим за сдружението „Местна инициативна група – Троян, Априлци, Угърчин“ или накратко МИГ – юридическо лице с нестопанска цел, създадено през 2009 г., чийто председател...

Нататък

Христо Илиев: Волейболът да стане емблема на Троян

* „За мен е важно волейбола в Троян да бъде свързан с деца. Да има къде да тренират и да има треньорски кадри“ * „Трябва да се намерят нови начини за популяризиране на клуба“

Волейбол

Христо Илиев

Христо Илиев (73 г.) е сребърен медалист с националния ни отбор по волейбол от Олимпиадата в Москва през 1980 г. Едно от големите имена на волейболния „Левски“ (София), играе и в отбори в...

– Каква е оценката Ви за волейбола в Троян?
– За мен е важно волейболът в Троян да бъде свързан с деца. Да има къде да тренират и да има треньорски кадри. Иска ми се треньорите в Троян да...

 

Нататък

Д-р Красимир Гунешки: Обединителна фигура е Гунди, и днес имаме нужда от такъв човек, ама…

* „Властта тогава правеше друго, много се плашеше от Гунди. Не съобщиха и точния час на погребението му, но народът научи и е имало 500-600 хиляди души, невиждано“ * „Завиждаха и се страхуваха от популярността му и от всенародната любов към него… Но имаше още нещо – Гунди бе от „Левски“, отбора на народа“

 

д-р Красимир Гунешки

Интервю

Троянецът д-р Красимир Гунешки е не само сред най-добрите стоматолози в областта, носител на приза „Лекар по дентална медицина за 2018 година“ на Българския зъболекарски съюз. Той е популярен и с обществената си ангажираност – бе троянски и областен лидер на НДСВ в най-силните години на партията, член на националното ръководство, общински съветник. У д-р Гунешки има още нещо...

– Какво ще кажеш за филма „Гунди“?
– Хареса ми, определено, и не само на мен – на много хора. Поздравявам творческия екип, също и продуцентите Иван и Андрей, тяхна е идеята за...

 

Нататък

Генадий Маринов: „Мислех идеята за тъпа“

* „1993 година – беше интересно време, някак си бяхме подпрени от комунизма (не че и сега не сме), но се опитвахме с всички сили да се оттласнем“ * „Най-важното беше да се направи един троянски купон, тогава нямаше много купони“ * „Празникът никога не е замислян като възстановка, като патриотично или патриотарско шоу – с потури, калпаци, цървули, нищо подобно. Замислен е като градски празник“

Сливово интервю

– Как започна всичко?

– Идеята бе на една уредничка в Националното изложение на художествените занаяти в Орешак – Маргарита Копринска се казваше. И се роди случайно, на...

Нататък

Христо Калистерски: Този период е обединителен за цяла България

* „Целите на експозицията са: обединение около общата история извън политиката, за да имаме общ български път в Европа със световните хуманни ценности“ * „Левски и Ботев са недостижими, но когато видиш, че и „обикновеният човек“, собственият ти дядо, е отишъл (на фронта) и е направил нещо голямо, започваш да гледаш по друг начин на себе си и на ежедневния си живот“

Христо Калистерски

Интервю

На 12 септември 2024 г. ще се състои една дългоочаквана троянска премиера – откриването на новата историческа експозиция, представяща участието на троянци в борбите за национално обединение, основно двете Балкански войни и Европейската (Първата световна) война, с фокус върху героизма...

Нататък

Петър Христов: Не виждам бягането като състезание, а като приключение

* „Малкият град за мен винаги е бил плюс. Опитвал съм да живея в големи градове. Обожавам Троян, още повече, където живея, леко извън града. Аз съм израснал в гората, малко съм дива личност, така го усещам поне“ * „По-малко неща ти се виждат трудни, след като си се справил там, горе. Аз не излизам от зоната си на комфорт, аз я разширявам“

Петър Христов

Интервю

Поводите за това интервю с известния планински бегач и наш съгражданин Петър Христов са няколко. Най-напред – наближаващото, 20 юли, второ издание на голямото и амбициозно троянско състезания „Троян Рън 2024“, в което Петър е съучастник (тази година, заради спортния му график и предстоящо след дни състезание в чужбина, само като организатор, член е на организационния екип). И също – любопитството ни към това екстремно занимание…

Нататък

Инж. Калина Радевска: Явно изненадахме мнозина

* „Началото беше в един сеновал в с. Горно Трапе. Там заработи първата ни линия за вата. После първата линия в Троян, първата възглавница за ИКЕА и колелото се завъртя. Не бих го нарекла чудо. Един умен, упорит, находчив човек беше в основата на всичко“ * „Към момента в „Калинел“ работят около 1500 човека. Приходите от реализация за миналата година са 126 млн. лв.“

Интервю

Да започнем оттам – в края на 2020 г., в разгара на ковид пандемията, неочаквано и нелогично, си отиде инж. Марин Радевски, създателят, ръководителят и вдъхновителят на „Калинел“ ЕООД. „Калинел“ –  троянската...

Нататък

Паулина Раева: Тук съм израснала и виждам потенциала на Троян (3)

Паулина Раева

   * „Може би най-притеснителното е отоплението. Идвайки си в Троян, трябва да си сложиш противогаз. А троянци това не го усещат, те са си свикнали“ * „Ние не сме по-малко европейци от другите, но нямаме това самочувствие“  * „Не ми харесва, че сме последна гара… В момента се строи 80-километров тунел между Талин и Хелзинки“

Интервю

За пръв път чух за младата ни и талантлива съгражданка Паулина Раева във връзка с научен проект, дело на трима троянци, единият бе тя, спечелил престижна награда на конкурса за иновации Copernicus Masters на Европейската космическа агенция (2020 г.). Тогава Паулина, магистър по геодезия от Университета за архитектура, строителство...

Нататък

Паулина Раева: Тук съм израснала и виждам потенциала на Троян (2)

Паулина Раева

 * „Ние се сърдим, когато някой не си е подавал носа по-далече от Калейца, но и се сърдим, когато някой извън Калейца дойде. Все не може да се угоди. Аз си мисля, че е богатство това, че се навъртам по други населени места и държави“ * „Защо не си разтворим обятията за всякакъв вид хора?“

Интервю

За пръв път чух за младата ни и талантлива съгражданка Паулина Раева във връзка с научен проект, дело на трима троянци, единият бе тя, спечелил престижна награда на конкурса за иновации Copernicus Masters на Европейската космическа агенция (2020 г.). Тогава Паулина, магистър по геодезия от Университета за архитектура, строителство...

Нататък

Паулина Раева: Тук съм израснала и виждам потенциала на Троян (1)

* „Много неща в живота ми са благодарение на родителите ми, но много неща съм правила и през главата им“ * „Класът ми в гимназията в Троян имаше много по-високо IQ, отколкото целия поток в университета“ * „В Прага се почувствах като част от обществото там, направих един стаж във Валенсия, бих могла да живея навсякъде“

Паулина Раева

Интервю

За пръв път чух за младата ни и талантлива съгражданка Паулина Раева във връзка с научен проект, дело на трима троянци, единият бе тя, спечелил престижна награда на конкурса за иновации Copernicus Masters на Европейската космическа агенция (2020 г.). Тогава Паулина, магистър по геодезия от Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София, правеше докторската си работа в чешката столица Прага. Донякъде бях изненадан, когато научих, че тази успяла млада троянка – междувременно Паулина се бе върнала в България със защитена докторска титла...

Нататък

Людмила и Тихомир: В Америка срещнахме изключително топло отношение (3)

* Той: „Повече сме българи. Живеем в Америка, но мислите ни, начинът ни на комуникация са на българи“ * Тя: „Може да се каже, че българите имат намусени и ядосани физиономии. Моята версия е следната. В психологията между яд и нараненост има знак на равенство – ти си ядосан, когато се чувстваш наранен, когато чувстваш, че заслужаваш нещо, което не си получил“

Интервю

Людмила и Тихомир, вкъщи, Троян, 2022 г.

ТЕ СА Людмила и Тихомир Ковачеви. Над 30 години вече, от 1992 г., живеят в Америка, Филаделфия, американски граждани, успели, отскоро пенсионери, работили здраво и по специалностите си – тя психолог, той мениджър в хотелиерството, с прекрасен дом, солиден статут, син, дъщеря и четири внучки, непоправими пътешественици. Двама българи, сбъднали американската си мечта...

Нататък

Людмила и Тихомир: В Америка срещнахме изключително топло отношение (2)

* Тя: „Ние не се гнусим от никакъв труд. Запряташ си ръкавите и работиш. Той направи сам пода в американския ни дом“ * Той: „В американския начин на живот е точно обратното. Вътре в твоя дом може да бъде вили-мотовили, но отвънка, в общата част, трябва да е идеално“ Тя: „Троян е богат град, чист е, запазил е работни места“ * Той: „Жените преобърнаха имиджа на Троян. Както се казва – пешкин жени!“

Интервю

Людмила и Тихомир, вкъщи, Троян, 2022 г.

ТЕ СА Людмила и Тихомир Ковачеви. Над 30 години вече, от 1992 г., живеят в Америка, Филаделфия, американски граждани, успели, отскоро пенсионери, работили здраво и по специалностите си – тя психолог, той мениджър в хотелиерството, с прекрасен дом, солиден статут, син, дъщеря и четири внучки, непоправими пътешественици. Двама българи, сбъднали американската си мечта...

Нататък

Людмила и Тихомир: В Америка срещнахме изключително топло отношение (1)

* Той: „Ние сме длъжници на Троян. Тука сме израснали. Тук съм получил основно и средно образование, тук срещнах моята голяма любов, тука сме създали семейство, тука се родиха децата ни, тука започнах първата си работа. Тази връзка е много силна. Не можеш да я прекъснеш. Много си обичаме Троян“ * Тя: „Ти (шефът) не си най-горе, ти си най-долу, защото трябва да бъдеш сигурен, че всичките тези хора имат средствата, имат условията, за да върви работата. Трябва да им служиш“

Интервю

Людмила и Тихомир, вкъщи, Троян, 2022 г.

ТЕ СА Людмила и Тихомир Ковачеви. Над 30 години вече, от 1992 г., живеят в Америка, Филаделфия, американски граждани, успели, отскоро пенсионери, работили здраво и по специалностите си – тя психолог, той мениджър в хотелиерството, с прекрасен дом, солиден статут, син, дъщеря и четири внучки, непоправими пътешественици. Двама българи, сбъднали американската си мечта...

Нататък

Христо Калистерски: И да се върне някакво българско светоусещане (2)

* „Полковник Рашо Георгиев вади сабята, вика знаменосеца след себе си в атака и нарежда на музикантите да свирят. Като във филмите. Гърците започват да се предават… Та така завършва Втората балканска война – с разветите знамена, с музиката, с извадената сабя. Като в приказките“

Христо Калистерски

Интервю

Поводът за разговора ни с Христо Калистерски – председателя на Регионален клон „34-ти пехотен Троянски полк“ (Априлци - Троян - Севлиево), тукашната структура на Национално дружество „Традиция“ – е 110-годишнината от Втората Балканска война (Междусъюзническата война), която отбелязваме през 2023 г. Събитие, поставило съдбините на България на карта, но в което железният дух, героизмът и мощта на българския войник не позволяват да се случи най-лошото – довчерашните ни „съюзници“ сърби, гърци и румънци да разкъсат и съсипят страната ни. Свое място в събитието имат и троянци, макар че за тяхното...

Нататък

Христо Калистерски: И да се върне някакво българско светоусещане (1)

Христо Калистерски

* „Дойранската епопея ние, троянци, успяхме да я поставим на картата на нашата история. Но по време на Втората Балканска война нашият 34-ти пехотен Троянски полк прави не по-малко героични неща, да не кажа – и по-важни“ * „Нашият полк спасява България. Отблъскваме сърбите, после на Петрохан спираме основната румънска част“

Интервю

 

Поводът за разговора ни с Христо Калистерски – председателя на Регионален клон „34-ти пехотен Троянски полк“ (Априлци – Троян - Севлиево), тукашната структура на Национално дружество „Традиция“  – е 110-годишнината от Втората Балканска война (Междусъюзническата война), която отбелязваме през 2023 г. Събитие...

Нататък